Закон об иностранцах в Болгарии (на болгарском)

(2) Този закон се прилага и по отношение на членовете на семейството на български гражданин, които не са граждани на държава — членка на Европейския съюз, или на държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

(3) Условията и редът, при които гражданите на други държави — членки на Европейския съюз, и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

(2) Членове на семейството на български гражданин са лицата, които живеят с него в едно жилище и са:

1. съпруг;

2. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които не са навършили двадесет и една години и не са сключили брак;

3. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които са навършили двадесет и една години, но нямат собствени доходи поради това, че не са в състояние да осигуряват сами издръжката си или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях;

4. възходящи, включително и възходящи само на лицето по т. 1, които са на издръжка на българския гражданин или на лицето по т. 1;

5. други членове на неговото домакинство, които са били изцяло на негова издръжка в държавата по произхода им или в държавата на обичайното им пребиваване и сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) По отношение на чужденци, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически и консулски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България, които се ползват с имунитет и привилегии, се прилагат общоприетите норми на международното дипломатическо и консулско право и международните договори, по които Република България е страна.

Глава втора.
ВЛИЗАНЕ И ЛЕТИЩЕН ТРАНЗИТ (ЗАГЛ. ИЗМ. — ДВ, БР. 29 ОТ 2007 Г.)

(2) Не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет.

(3) Не се изисква виза и когато чужденецът притежава карта за продължително или за постоянно пребиваване в Република България и основанията за издаването й не са отпаднали.

(2) Виза не се изисква, когато чужденец — член на семейството на български гражданин, притежава карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, издадена във:

1. Република България, ако основанията за издаването й не са отпаднали;

2. друга държава — членка на Европейския съюз, ако придружава или се присъединява към българския гражданин.

(3) Когато при влизане на територията на Република България член на семейството на български гражданин се позовава на това си качество, но не представи документ по ал. 2, органите за граничен контрол му предоставят разумен срок да ги получи или да удостовери чрез други документи, че е член на семейството на български гражданин.

(4) В случаите по ал. 3 органите за граничен контрол извършват подробна проверка на личните обстоятелства и не допускат влизане на лице, което не е представило документ по ал. 2 или не е удостоверило надлежно с други документи, че е член на семейството на български гражданин. Отказът да се допусне влизане на лицето в Република България се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Видовете визи са:

1. за летищен транзит (виза вид «А»);

2. за транзитно преминаване (виза вид «B»);

3. за краткосрочно пребиваване (виза вид «C»);

4. за дългосрочно пребиваване (виза вид «D»).

(3) (Доп. — ДВ, бр. 103 от 2009 г.) При подаване на заявление за виза от лицето, кандидатстващо за виза, се събират лични данни, включително и биометрични данни. Биометричните данни, които включват изображение на лицето и десет пръстови отпечатъка на кандидата, се събират по ред, определен с акт на Министерския съвет.

(4) Биометричните данни могат да бъдат използвани само за проверка на действителната самоличност и за разпознаване или установяване на самоличност във връзка с подаването на заявление за виза или в рамките на граничния контрол или административния контрол на чужденците.

(5) (Нова — ДВ, бр. 103 от 2009 г.) От изискването за снемане на пръстови отпечатъци се освобождават следните кандидати:

1. деца на възраст под 12 години;

2. лица, при които снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно; ако е възможно снемането на пръстови отпечатъци от по-малко от 10 пръста, се снема съответният брой пръстови отпечатъци; ако снемането е временно невъзможно, от кандидата се изисква да даде пръстови отпечатъци при следващото заявление;

3. държавните или правителствените ръководители и членовете на националното правителство и придружаващите ги съпруги/съпрузи, както и членовете на официалната им делегация, когато са поканени от правителства на държави членки или от международни организации с официална цел;

4. кралски особи и други високопоставени членове на кралското семейство, когато са поканени от правителства на държави членки или от международни организации с официална цел.

(2) Данните, нанесени във визовия стикер, не могат да бъдат променяни.

(2) Когато чужденецът притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, който не е признат от Република България, визовият стикер се полага върху единна бланка за поставяне на виза по образец на Европейския съюз, утвърдена с акт на Министерския съвет.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министерството на вътрешните работи съгласувано с Министерството на външните работи и с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията поддържа и актуализира списък на документите за задгранично пътуване, издавани от държави, от международни организации и от други субекти на международното публично право, в които може да бъде положен визов стикер и дават право на чужденеца да влиза на територията на Република България.

(4) Условията и редът за отпечатване, полагане, анулиране, съхраняване и унищожаване на визовите стикери и бланките за поставяне на виза се определят с акт на Министерския съвет.

(2) Република България и друга държава — членка на Европейския съюз, могат да сключат двустранен договор за представителство за приемане на заявления и за издаване на визи.

1. (доп. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) с действията си е поставил или може да постави в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната;

2. с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ;

3. (изм. — ДВ, бр. 11 от 2007 г.) има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва терористична дейност, контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, стратегически суровини, изделия и технологии с двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство;

4. има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави;

5. е бил експулсиран от Република България преди не по-малко от 10 години и не е възстановил в 6-месечен срок от експулсирането изразходваните за това от държавата средства;

6. е извършил умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българското законодателство се наказва с повече от три години лишаване от свобода;

7. (изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване;

8. може да се предполага, че ще разпространи тежка заразна болест, страда от заболяване, което според критериите на Министерството на здравеопазването или на Световната здравна организация представлява заплаха за общественото здраве, или не притежава сертификат за ваксинация, или идва от район с усложнена епидемична и епизоотична обстановка;

9. няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане;

10. при предишно влизане и пребиваване системно е нарушавал граничния, паспортно-визовия, валутния или митническия режим на Република България;

11. при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство на страната;

12. няма визи или билети за следващите по маршрута страни;

13. на лицето е наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната и тази мярка е в сила;

14. (изм. — ДВ, бр. 42 от 2001 г.) е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци, поддържан от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на външните работи;

15. (нова — ДВ, бр. 42 от 2001 г.) кандидатства за входна виза с документ за окончателно напускане територията на друга държава, в която до този момент е пребивавал;

16. (нова — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) кандидатства за виза с нередовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ.

(2) Отказва се издаване на виза и на чужденец, който не представи необходимите документи, определени с акт на Министерския съвет, удостоверяващи основанията му за влизане в страната.

1. има данни, че иска да влезе в страната, за да извърши престъпление или нарушение на обществения ред;

2. при предишно пребиваване в страната е извършил нарушение на обществения ред;

3. (изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) влизането му в страната може да навреди на отношенията на Република България с друга държава;

4. има данни, че целта на влизането е да пребивава в страната като имигрант, без да има специално разрешение за това;

5. има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава;

6. (нова — ДВ, бр. 42 от 2001 г.) при предишно пребиваване в страната е бил социално подпомаган от държавата;

7. (нова — ДВ, бр. 42 от 2001 г.) не е в състояние да обоснове достоверно декларираната цел на пътуването;

8. (нова — ДВ, бр. 37 от 2003 г.) има влязло в сила наказателно постановление за наложена глоба по реда на този закон, която не е платена;

9. (нова — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) чужденецът няма достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;

10. (нова — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни.

(2) Чужденец, пътуващ с виза за летищен транзит, се смята за недопуснат на територията на Република България.

(2) Визата за транзитно преминаване дава право на чужденеца на едно, две или, по изключение, на няколко транзитни преминавания, всяко от които за срок 36 часа, и може да бъде със срок на валидност до 12 месеца.

(3) Общата продължителност на пребиваването на територията на Република България с виза за транзитно преминаване не може да надхвърля 90 дни в рамките на 6 месеца.

(2) Многократната виза за краткосрочно пребиваване може да бъде със срок на валидност до една година, а в изключителни случаи и до 5 години.

(2) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до една година и с право на пребиваване до 360 дни може да бъде издадена на чужденци, които извършват научни изследвания или са студенти по програми за обучение до една учебна година, специализанти или стажанти, чужденци, командировани от чуждестранен работодател за изпълнение на конкретни задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги, както и на чужденци, командировани от чуждестранен работодател за осъществяване на инвестиции, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.

(3) Визата за дългосрочно пребиваване дава право на многократно влизане на територията на Република България в рамките на срока на нейната валидност.

(4) Визата за дългосрочно пребиваване се анулира при издаване на разрешение за пребиваване от органите за административен контрол на чужденците.

(2) Органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10 и 11 или при неизпълнение на изискванията на чл. 19.

(3) На чужденец, на който е отказано влизане, органите за граничен контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени причините за недопускането му на територията на страната. Образецът на формуляра се утвърждава с акт на Министерския съвет.

(4) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания и срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон и по реда, определен с акт на Министерския съвет. В тези случаи незабавно се уведомява Министерството на външните работи.

(5) Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания или срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон и по ред, определен с акт на Министерския съвет.

(2) Чужденец, който притежава повече от един личен документ за задгранично пътуване и самоличност или пренася такива документи на друго лице, е длъжен да ги обяви пред органите за граничен контрол.

(3) Чужденец, който притежава повече от едно гражданство, е длъжен да декларира пред органите за граничен контрол гражданството, на което ще се позовава при пребиваването си в Република България, и да удостовери това с редовен документ за задгранично пътуване на държавата, чието гражданство е декларирал.

(4) Чужденец, който притежава повече от един редовен документ за задгранично пътуване, е длъжен да напусне страната с документа, с който е влязъл.

(5) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да снемат биометрични данни с цел автоматизирана проверка или за установяване самоличността на чужденците.

(6) Органите за граничен контрол полагат щемпели в документа за задгранично пътуване на чужденците или заместващия го документ при всяко влизане и при напускане на Република България, с изключение на случаите, когато чужденецът е член на семейството на български гражданин и представи карта за пребиваване по чл. 8а, ал. 2.

(2) Чужденците, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на междуправителствени организации в Република България, се регистрират в Министерството на външните работи.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Чужденците, които преминават транзитно през територията на Република България, не попълват адресни карти.

1. редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима;

2. достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;

3. медицинска застраховка и други застраховки;

4. покана по образец, когато такава се изисква;

5. други документи, доказващи целта на пътуването.

(2) Размерът на финансовите средства по ал. 1, т. 2, минималните застрахователни суми по ал. 1, т. 3, образецът на поканата и документите по ал. 1, т. 5 се определят с акт на Министерския съвет.

1. редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима;

2. наличието на визи за държавата/държавите, които лицата искат да посетят или през които искат да преминат, ако такива са необходими, в случаите на летищен транзит или транзитно преминаване през територията на Република България.

(2) В случаите, когато на чужденец е отказано влизането в Република България на основание на неизпълнение на задължението по ал. 1, превозвачът, превозил чужденеца, е длъжен по искане на органите за граничен контрол за своя сметка да го върне в държавата, от която е бил транспортиран, в държавата, издала документа за пътуване, с който чужденецът е пристигнал, или в друга държава, в която ще бъде допуснат да влезе. В случай че връщането не може да се осъществи незабавно, разходите по престоя на чужденеца са за сметка на превозвача.

(3) Превозвачът е длъжен да върне за своя сметка по реда на ал. 2 и чужденец, който преминава транзитно през Република България и последващият превозвач откаже да го превози до държавата — крайна цел на пътуването.

(4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат съответно и по отношение на обратно върнат в Република България чужденец, който е преминал транзитно през страната.

1. вид и номер на документа за пътуване на пътника;

2. имена, дата на раждане и гражданство на пътника;

3. граничен контролно-пропускателен пункт на влизане в страната;

4. код на транспорта;

5. дата и час на тръгване и пристигане на транспортното средство;

6. общ брой на превозваните пътници за конкретното пътуване;

7. начален пункт на тръгване.

(2) Обработването на личните данни по ал. 1 се извършва при спазване на Закона за защита на личните данни и на международните договори, по които Република България е страна.

(3) Превозвачът по ал. 1 е длъжен да предостави поисканата информация по електронен път, а когато това не е възможно — по друг подходящ начин.

(4) Превозвачът по ал. 1 е длъжен да заличи предоставените лични данни в срок до 24 часа от пристигането на транспортното средство на територията на Република България.

(5) (Изм. — ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Компетентните органи на Главна дирекция «Гранична полиция» заличават предоставените данни по ал. 1 в срок до 24 часа от получаването им, освен в случаите, когато те са необходими за упражняване на правомощията им по закон.

1. разрешение за преминаване на превозното средство, когато такова се изисква съгласно българското законодателство и международните договори, по които Република България е страна;

2. документи, установяващи регистрацията на превозното средство;

3. документи, установяващи собствеността на превозното средство, ако това не е установено в документите по т. 2;

4. задължителна застраховка;

5. документи за правоуправление.

(2) Не се допуска влизане в страната на превозно средство, ако не са налице основанията по ал. 1, т. 1, 4 и 5.

(3) (Доп. — ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Органите за граничен контрол задържат превозното средство и документите, ако не са налице основанията по ал. 1, т. 2 и 3, за което се съставя протокол, екземпляр от който се връчва на чужденеца. Протоколът и документите се изпращат на митническите органи по компетентност.

(4) Чужденец, притежаващ редовни документи за влизане в страната, но непритежаващ такива за превозното средство по ал. 1, се допуска да влезе в страната.

(2) (Доп. — ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Условията и редът за поддържане и актуализиране на информационния масив по ал. 1 се определят от министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция «Национална сигурност» и от министъра на външните работи.

Глава трета.
ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

1. (изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) издадена виза по чл. 9а, ал. 2;

2. международни договори за безвизов или облекчен визов режим;

3. разрешение на службите за административен контрол на чужденците.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) По изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, службите за административен контрол на чужденците могат да продължат срока на пребиваване на чужденец над разрешения с визата срок по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(3) Разрешението по ал. 2 за чужденците, които се ползват с дипломатически и консулски имунитет, се издава от Министерството на външните работи.

(4) (Нова — ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разрешението по ал. 1, т. 3 се издава след писмено становище от Държавна агенция «Национална сигурност».

(2) Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. Срокът може да бъде продължен от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер.

(3) Дългосрочното пребиваване е:

1. продължително — с разрешен срок до една година;

2. постоянно — с разрешен неопределен срок.

(4) (Нова — ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Сроковете по ал. 3 не се прилагат за чужденците, получили закрила по Закона за убежището и бежанците.

1. (изм. — ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) желаят да извършват работа по трудово правоотношение след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика;

2. (изм. — ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. — ДВ, бр. 37 от 2003 г.) осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България;

3. са приети на редовно обучение в лицензирани учебни заведения;

4. са чуждестранни специалисти, пребиваващи в страната по силата на международни договори, по които Република България е страна;

5. (изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване или са сключили брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец;

6. (изм. — ДВ, бр. 42 от 2001 г.) са представители на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в Българската търговско-промишлена палата;

7. (доп. — ДВ, бр. 37 от 2003 г.) са финансово осигурени родители на постоянно пребиваващи в страната чужденци или на български гражданин;

8. (изм. — ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) са постъпили на продължително лечение в лечебно заведение и разполагат с финансови средства за лечение и издръжка;

9. са кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване и имат акредитация в Република България;

10. са пенсионно осигурени и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната;

11. (изм. — ДВ, бр. 37 от 2004 г., в сила от 06.08.2004 г.) извършват дейност по Закона за насърчаване на инвестициите;

12. (отм. — ДВ, бр. 42 от 2001 г.);

13. (изм. — ДВ, бр. 42 от 2001 г.) са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване;

14. (нова — ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) са родители на чужденец или са във фактическо извънбрачно съжителство с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 22, ал. 3;

15. (нова — ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) желаят да извършват дейност на свободна практика след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика в съответствие с чл. 24а;

16. (нова — ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. — ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция «Национална сигурност»;

17. (нова — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) са получили статут на специална закрила по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора;

18. (нова — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) са членове на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 2.

(2) Лицата по ал. 1 следва да имат осигурено жилище, издръжка, задължителни застраховки и осигуряване съгласно законодателството на Република България. Нормативите за това се определят с акт на Министерския съвет.

(3) (Нова — ДВ, бр. 63 от 2005 г.) Изискването по ал. 1, т. 2 за разкриване на най-малко 10 работни места за български граждани не се отнася за граждани на държавите — членки на Европейския съюз, както и за граждани на другите държави — членки на Европейското икономическо пространство.

1. молба по образец;

2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика.

(2) Разрешенията за извършване на дейност на свободна практика се издават от органите на Министерството на труда и социалната политика.

(3) (Изм. и доп. — ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци се определят с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи, министъра на финансите и председателя на Държавна агенция «Национална сигурност».

(4) Не се издава виза за продължително пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 — 13 и 16.

(5) Чужденците, които отговарят на законоустановените изисквания за извършване на съответната дейност на свободна практика, се освобождават от издаването на разрешение, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

(2) Разрешението за продължително пребиваване на лицата по ал. 1 се издава за срок от една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът за разработване на научноизследователския проект е по-малък от една година, разрешението за пребиваване се издава за срока на продължителност на проекта.

(3) За получаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България при условията на ал. 1 чужденецът представя пред службите за административен контрол на чужденците редовен документ за задгранично пътуване и подава:

1. молба по образец;

2. документ за платена държавна такса по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;

3. фотокопие от страницата на документа за задгранично пътуване със снимката, личните данни, входната виза и щемпела от последното му влизане в страната;

4. писмени доказателства за осигурено жилище за времето на пребиваване в страната;

5. заверено копие от споразумението за прием с научноизследователска организация, регистрирана в Република България по законоустановения ред.

(4) Молбата се разглежда и решава в срок до 7 работни дни, като решението се съобщава писмено на чужденеца.

(5) (Нова — ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. — ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Условията и редът за включване на научноизследователски организации със седалище в Република България в списъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.

1. от българска народност;

2. (изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) пет години след сключването на граждански брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец;

3. (изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) малолетни и непълнолетни деца на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак;

4. (изм. — ДВ, бр. 42 от 2001 г.) родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, а в случаите на припознаване или осиновяване — след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването;

5. (изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години, като в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 3 се отчита само половината от времето на пребиваване;

6. (изм. — ДВ, бр. 11 от 2005 г., изм. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) вложили над 1 000 000 лв. или увеличили вложението си с този размер чрез придобиване на:

а) акции на български търговски дружества, търгувани на български регулиран пазар;

б) облигации и съкровищни бонове, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата или от общините, с остатъчен срок до падежа, не по-кратък от 6 месеца;

в) право на собственост върху обособена част от имуществото на българско търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

г) дялове или акции, собственост на държавата или общините в българско търговско дружество по Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

д) българска интелектуална собственост — обекти на авторското право и сродните му права, защитени с патент изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлен дизайн;

е) права по концесионни договори на територията на Република България;

7. (нова — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) вложили сумата по т. 6 в българска лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление със срок не по-кратък от 5 години;

8. (нова — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) вложили в капитала на българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар, сума не по-малка от 6 000 000 лв.;

9. (нова — ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишна т. 7 — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната;

10. (нова — ДВ, бр. 37 от 2003 г., предишна т. 8 — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават или са родени на територията на Република България и чийто родител е сключил граждански брак с български гражданин;

11. (нова — ДВ, бр. 29 от 2007 г., предишна т. 9 — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години.

(2) (Нова — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Редът за установяване от Министерството на финансите на обстоятелствата по ал. 1, т. 6, 7 и 8 се определя с правилника за прилагане на закона.

1. предоставено убежище или статут на бежанец, както и членовете на семейството им — за срок 5 години;

2. предоставен хуманитарен статут, както и членовете на семейството им — за срок три години;

3. предоставена временна закрила — за срока на закрилата.

(2) (Нова — ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Отказва се продължаване на срока за дългосрочно пребиваване в страната или се отнема правото на дългосрочно пребиваване на чужденец, за когото е установено, че не е пребивавал на територията на Република България или друга държава — членка на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби. Пребиваването на територията на друга държава членка се доказва от лицето с документ, издаден от тази държава членка, или с декларация.

(3) (Нова — ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. — ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Отказва се издаването на разрешение за дългосрочно пребиваване, а издаденото се отнема на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване.

(4) (Нова — ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Преценката за отказ или за отнемане на разрешението по ал. 3 се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Такива данни могат да бъдат:

1. обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно;

2. липсата на принос към задълженията, произтичащи от брака;

3. обстоятелството, че съпрузите не са се познавали преди сключването на брака;

4. даването на противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг (име, адрес, националност, професия), за обстоятелствата на запознанството им или за друга важна лична информация;

5. обстоятелството, че съпрузите не говорят на език, разбираем и от двамата;

6. заплащането на парична сума за сключването на брака извън обичайната зестра;

7. наличието на предишни бракове, сключвани с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците.

(5) (Нова — ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Данните по ал. 4 могат да се установяват чрез интервюта, провеждани от служители на службите за административен контрол на чужденците, от изявления на засегнатите или на трети лица, по документален път или от извършени от държавни органи проверки и разследвания. Службите за административен контрол на чужденците задължително изслушват засегнатите лица.

(2) Срокът за пребиваване на чужденците може да бъде продължен най-много до 6 месеца преди изтичането на валидността на националните документи за задгранично пътуване.

(2) В случаите на отнемане или прекратяване на правото на постоянно пребиваване на чужденец службите за административен контрол на чужденците незабавно уведомяват органите за гражданска регистрация.

(2) (Отм. — ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(3) (Доп. — ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 11 от 2005 г., изм. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Физическо или юридическо лице, предоставило подслон на чужденец, в срок до 5 дни след предоставянето на подслона писмено уведомява службата за административен контрол на чужденците или районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението си за това обстоятелство, като съобщава имената, датата на раждане, гражданството, номера и серията на документа за самоличност на чужденеца.

(4) (Изм. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Лице, осъществяващо хотелиерска дейност, или негов служител при настаняване на чужденец го регистрира незабавно в специален регистър. Информацията за настанените чужденци се предоставя ежедневно от това лице в срок до 06,00 часа в службата за административен контрол на чужденците или в районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението на хотела.

(5) (Нова — ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. — ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(6) (Предишна ал. 5 — ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. — ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(7) (Предишна ал. 6, изм. — ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Пребиваването в Република България на лицата по чл. 18, ал. 2 и по чл. 24, ал. 1, т. 14 не се включва в необходимия срок за получаване на разрешение за постоянно пребиваване или за придобиване на българско гражданство по натурализация.

(2) Държавната агенция за закрила на детето временно осигурява на чужденците по ал. 1 необходимата материална подкрепа и грижи за задоволяване на основните им жизнени потребности, медицинска помощ и надлежно попечителство, включително юридическа помощ и представителство, както и достъп до безплатно образование в български държавни и общински училища до окончателното решаване на въпроса за пребиваването им в страната, но не и след навършването на 18-годишна възраст.

(3) В случаите, когато на чужденците по ал. 1 не бъде разрешено продължаване на пребиваването на територията на Република България, те се връщат в държавата си на произход, в трета държава, готова да ги приеме, или в държава, задължена да ги приеме, по силата на спогодба за предаване и обратно приемане с Република България, при условие че там животът и свободата им не са застрашени и те не са изложени на опасност от преследване, от изтезание или от нечовешко или унизително отношение.

(2) (Нова — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Чужденците, които пребивават дългосрочно в Република България, включително тези, които са загубили гражданството си, удостоверяват правото си на пребиваване в Република България с разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.

(3) (Нова — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Редът за издаване на разрешението за пребиваване по ал. 2 се определя с акт на Министерския съвет.

1. от съответните органи на съдебната власт, когато има образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер;

2. от съответните длъжностни лица при настаняване в местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода;

3. от органите на Министерството на вътрешните работи, когато има основателно съмнение, че са неистински или преправени;

4. от органите на Министерството на вътрешните работи, когато е издадена заповед за експулсиране, принудително отвеждане до границата или екстрадиране от страната;

5. (отм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.)

6. от органите на Министерството на вътрешните работи в случаите на върнати от друга страна чужденци.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 длъжностните лица, иззели документите на чужденеца, съставят протокол, въз основа на който службите за административен контрол на чужденците издават временен документ, установяващ самоличността на лицето.

(3) Документът за задгранично пътуване се връща на чужденеца, когато отпаднат основанията за временното му отнемане.

(4) Не могат да бъдат отнемани документите за задгранично пътуване на чужденци, които се ползват с дипломатически имунитет в Република България, освен ако е предвидено друго в международните договори, по които Република България е страна.

(2) Чужденците, пребиваващи краткосрочно или продължително на територията на Република България, могат да осъществяват дейност по трудово правоотношение само след получаване на разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика.

(3) Чужденците, получили разрешение за работа, могат да работят само при работодателя и за срока, определен с разрешението за работа.

Глава трета.
«а» ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЕЦ, ПОЛУЧИЛ РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГА ДЪРЖАВА — ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (НОВА — ДВ, БР. 29 ОТ 2007 Г.)

1. ако е работник, служител или самостоятелно заето лице в Република България;

2. с цел обучение, включително професионално обучение, в учебно заведение.

(2) Разрешение за дългосрочно пребиваване се издава на чужденеца по ал. 1, ако отговаря на условията по чл. 24, ал. 2 и представи:

1. разрешение за работа в Република България — ако е работник или служител;

2. документи, че има разрешение за извършване на дейност на свободна практика и разполага с необходимите финансови средства за упражняване на стопанска дейност — ако е самостоятелно заето лице;

3. удостоверение от учебното заведение, че е приет за обучение за съответната учебната година — ако пребиваването е с цел обучение.

(2) Заявлението се разглежда в срок до 4 месеца от датата на подаването му.

(3) Когато към заявлението не са приложени документите по чл. 33а, ал. 2 или случаят представлява фактическа сложност, срокът може да бъде удължен с не повече от три месеца. В тези случаи органите за административен контрол на чужденците уведомяват незабавно чужденеца за това.

(4) Редът за разглеждане на заявлението се определя в правилника за прилагане на закона.

(2) Разрешението се подновява по молба на чужденеца от службите за административен контрол на чужденци след изтичането на срока му.

(2) За получаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството те представят в териториалната служба за административен контрол на чужденците:

1. редовен документ за задгранично пътуване;

2. документите по чл. 24, ал. 2;

3. своето разрешение за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване в другата държава — членка на Европейския съюз;

4. доказателства, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на дългосрочно пребиваващ чужденец в другата държава — членка на Европейския съюз.

(3) Срокът на пребиваване на членовете на семейството се определя от срока на пребиваване на чужденеца по чл. 33а, ал. 1.

(4) Когато семейството не е създадено при условията на ал. 1, по отношение на членовете на семейството на чужденеца по чл. 33а, ал. 1 се прилагат общите правила за влизане и пребиваване на чужденци в Република България.

1. когато не отговаря на условията за получаване на право на дългосрочно пребиваване, определени в този раздел;

2. на основанията по чл. 10 или 11;

3. когато чужденецът или членовете на неговото семейство не пребивават на територията на Република България на законно основание.

(2) Разрешението за дългосрочно пребиване на чужденец по чл. 33а, ал. 1 или на членовете на неговото семейство се отнема, когато са отпаднали основанията за пребиваването им и в случаите по чл. 26, ал. 2.

(3) Отказът или отнемането на правото на дългосрочно пребиваване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) В случаите по ал. 1 органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава — членка на Европейския съюз.

(2) При експулсирането се отчита продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, възрастта, здравословното състояние, семейното положение, социалната интеграция, както и наличието на връзка с държавата на пребиваване или липсата на връзка с държавата по произход на лицето.

(3) (Доп. — ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция «Национална сигурност» уведомяват компетентните органи на другата държава — членка на Европейския съюз, за изпълнението на решението за експулсиране.

Глава четвърта.
НАПУСКАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ ЧУЖДЕНЦИ

(2) Чужденец, който има разрешение за продължително пребиваване, може да напуска страната и да се завръща в нея без виза до изтичане на разрешения срок за пребиваване.

(3) Чужденец, който има разрешение за постоянно пребиваване, може да влиза в и да напуска страната без виза.

Глава пета.
МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА

Раздел I.
Принудителни административни мерки

1. отнемане на правото на пребиваване в Република България;

2. принудително отвеждане до границата на Република България;

3. експулсиране;

4. забрана за влизане в Република България;

5. забрана за напускане на Република България.

(2) За предоставяне на срок за доброволно напускане за повече от 30 дни чужденецът подава молба до съответния компетентен орган, издал заповедта по ал. 1, който се произнася и уведомява чужденеца в тридневен срок. В тези случаи се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, като: продължителност на престоя, наличие на посещаващи училище деца и други семейни и социални връзки.

(3) Когато е разрешено доброволно напускане, но съществува опасност от укриване на чужденеца, компетентният орган, издал заповедта по ал. 1, може да издаде заповед за ежедневно явяване в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване.

(4) В случай че лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред, съответният компетентен орган не предоставя срок за доброволно напускане.

1. (изм. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) са отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1 и по чл. 25, ал. 1, т. 2, 6, 7 и 8;

2. са налице основанията по чл. 10;

3. се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни;

4. (доп. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) бракът е прекратен преди изтичането на 5 години от сключването му в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 2;

5. (изм. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8;

6. (изм. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) се установи, че чужденецът не е пребивавал на територията на Република България или друга държава — членка на Европейския съюз, за период 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби;

7. (нова — ДВ, бр. 52 от 2007 г.) предоставеният статут на бежанец или хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците бъде отнет или прекратен;

8. (нова — ДВ, бр. 52 от 2007 г.) предоставеното убежище по Закона за убежището и бежанците бъде отнето.

(2) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11.

(3) (Нова — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Препис от влязлата в сила заповед за отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България се изпраща на общината по постоянния му адрес за отбелязване в регистъра на населението.

1. чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред;

2. (изм. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б;

3. се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ.

(2) С налагането на принудителната административна мярка по ал. 1 се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане в Република България.

1. чужденецът представлява сериозна и реална заплаха за обществения ред или за националната сигурност поради това, че:

а) по отношение на него има влязла в сила присъда за престъпление, за което е наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година;

б) има достатъчно данни, че е извършил тежко престъпление или има достатъчно данни за неговото намерение да извърши такова престъпление на територията на държава — членка на Европейския съюз;

2. решението за експулсиране на чужденеца е на основание, че той не спазва изискванията на законодателството за влизане и пребиваване на чужденци в държавата — членка на Европейския съюз, която го е издала.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато чужденецът има разрешение за пребиваване в Република България, се прилага и чл. 42, ал. 2.

(2) Изпълнението на решение за експулсиране, издадено от компетентните органи на друга държава — членка на Европейския съюз, може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Забрана за влизане в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11.

(3) (Изм. и доп. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Забраната за влизане в Република България е за срок до 5 години. Забраната за влизане в Република България може да е за срок, по-дълъг от 5 години, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност.

(4) Забраната за влизане може да се наложи едновременно с принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 2, по чл. 40, ал. 2 или по чл. 41, когато са налице основанията по чл. 10 или 11.

1. е осъден с влязла в сила присъда и не е изтърпял наложеното наказание лишаване от свобода;

2. (изм. — ДВ, бр. 37 от 2003 г.) има задължения над 5000 лв. към български юридически или физически лица, които са установени по съдебен ред и не са надлежно обезпечени;

3. (изм. — ДВ, бр. 45 от 2002 г.) има ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв. или е член на контролните или управителните органи на юридически лица, които имат ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв., в случай че не е представено надлежно обезпечение.

(2) Мерките по ал. 1 се прилагат и спрямо чужденци, които притежават и българско гражданство.

(3) Забранява се напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) При налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки се изпълняват от службите за административен контрол на чужденците, съответно от органите за граничен контрол, след влизането им в сила, освен ако органът, издал заповедта, е допуснал предварително изпълнение.

(4) Подлежат на незабавно изпълнение:

1. заповедите за отнемане на правото на пребиваване в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;

2. заповедите за налагане на забрана за влизане в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;

3. заповедите за експулсиране.

(5) (Изм. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, със заповед на органа, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, чужденецът се задължава да се явява ежедневно в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването му по ред, определен в правилника за прилагане на закона, до отпадането на пречките.

(6) (Изм. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) В случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България или експулсирането.

(7) (Нова — ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. — ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г., изм. — ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. — ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Към Дирекция «Миграция» се създават специални домове за временно настаняване на чужденци, на които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране.

(8) (Нова — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи, има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране или лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред, срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца.

(9) (Нова — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) По изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6 на придружените и непридружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. В специалните домове по ал. 7 се обособяват помещения за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци с подходящи за тяхната възраст и потребности условия.

(10) (Нова — ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. — ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 8, изм. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентни длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, като в заповедта изрично се посочва необходимостта от настаняването и законовото основание и се прилага копие от заповедта по ал. 6.

(11) (Нова — ДВ, бр. 37 от 2003 г., предишна ал. 9, изм. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Редът за временно настаняване на чужденците, включително на малолетните и непълнолетните, в специалните домове, както и организацията на дейността им се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(2) (Нова — ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Когато след изтичане срока на временната закрила по Закона за убежището и бежанците експулсирането или принудителното отвеждане на чужденец до границата е невъзможно или изпълнението на тези мерки трябва да бъде отложено по причини от здравословен или хуманитарен характер, органът, издал заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, отлага изпълнението й до отпадането на пречките за изпълнението й.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите по ал. 1 разноските за престоя и извеждането на чужденеца от страната се събират от Националната агенция за приходите по реда, предвиден в Закона за Националната агенция за приходите.

(3) (Нова — ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Разноските по извеждането на чужденец от страната в изпълнение на решение по Закона за убежището и бежанците за прехвърляне на чужденец в държавата, компетентна да разгледа молбата му за статут, са за сметка на държавния бюджет.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Заповедите за:

1. отнемане на правото на пребиваване в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;

2. налагане на забрана за влизане в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1, и

3. експулсиране

подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно.

(3) В заповедите по ал. 2 не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка.

(4) Жалбата срещу заповед по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта.

(2) Съдът по ал. 1 разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото. Явяването на лицето не е задължително. Решението на съда е окончателно.

(3) На всеки 6 месеца началникът на специалния дом за временно настаняване на чужденци представя списък на чужденците, които са пребивавали повече от 6 месеца в него поради наличие на пречки за извеждането им от страната. Списъкът се изпраща до административния съд по местонахождението на специалния дом.

(4) След изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци съдът служебно се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Определението на съда не подлежи на обжалване.

(5) Когато съдът отмени обжалваната заповед за принудително настаняване или определи освобождаване на чужденеца, той се освобождава незабавно от специалния дом.

Раздел I.
«а» Искане за оказване на съдействие в случаите на транзит за целите на извеждане на чужденец извън територията на Република България по въздух, отправено от органите на Министерството на вътрешните работи до компетентните органи на друга държава — членка на Европейския съюз (Нов — ДВ, бр. 29 от 2007 г.)

(2) Транзит по въздуха не може да се иска, когато се налага смяна на летището на територията на другата държава — членка на Европейския съюз, до която е отправена молбата за оказване на съдействие.

(2) Транзит по въздуха през територията на друга държава — членка на Европейския съюз, се осъществява след получаване на разрешението на компетентните й органи.

(3) В случай че компетентните органи на другата държава — членка на Европейския съюз, до които е отправена молбата, не отговорят в срока по ал. 1, действията по транзита могат да започнат след като органите на Министерството на вътрешните работи уведомят компетентните й органи за осъществяването на транзита.

1. разрешението за транзит по въздуха през територията на другата държава — членка на Европейския съюз, е отказано или оттеглено;

2. чужденецът е влязъл без разрешение на територията на другата държава — членка на Европейския съюз, през която се осъществява транзитът;

3. не се е осъществило отвеждането на чужденеца за транзита през друга държава — членка на Европейския съюз, или в държавата, крайна цел на пътуването, или не се е осъществило качването му на полета за връзка;

4. транзитът по въздуха не може да се осъществи по други причини.

(2) Разходите, свързани с връщането на чужденеца, са за сметка на Република България.

Раздел I.
«б» Оказване на съдействие на компетентните органи на друга държава — членка на Европейския съюз, в случаите на транзит на чужденец по въздух през територията на Република България (Нов — ДВ, бр. 29 от 2007 г.)

(2) В изключителни случаи срокът по ал. 1 може бъде удължен най-много с два дни. Необходимостта от удължаването на срока се мотивира.

(3) Ако органите на Министерството на вътрешните работи не уведомят компетентните органи на другата държава — членка на Европейския съюз, отправили молбата за транзит, за решението за осъществяване на транзита в срока по ал. 1 или 2, действията по транзита могат да започнат след съобщение от компетентните органи на другата държава — членка на Европейския съюз.

(2) Лицата, които придружават чужденеца, имат право да оказват съдействие на органите на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване на бягство на чужденеца, причиняване на самонаранявания, вреди на трети лица или щети на чуждо имущество.

(3) Лицата, които придружават чужденеца, са длъжни да:

1. предприемат необходимите действия за предотвратяване на обстоятелствата по ал. 2, в случаите когато не е възможно органите на Министерството на вътрешните работи да осъществят правомощията си; в тези случаи лицата, които придружават чужденеца, са длъжни да спазват законите на Република България;

2. представят документите си за самоличност, както и разрешението за транзит или съобщението по чл. 47д, ал. 3, при поискване от органите на Министерството на вътрешните работи.

(4) Лицата, които придружават чужденеца, не могат да носят оръжие и униформа.

1. приемане на чужденеца от борда на самолета и придружаването му в пределите на зоната за сигурност на летището на транзит;

2. оказване на спешна медицинска помощ на чужденеца и при нужда на лицата, които го придружават;

3. осигуряване на храна за чужденеца и при нужда за лицата, които го придружават;

4. получаване, съхранение и препредаване на пътни документи;

5. уведомяване на компетентните органи, отправили молбата за транзит, за точното време и място на заминаване на чужденеца от територията на Република България, в случаите когато чужденецът не се придружава от лица, оправомощени за това;

6. уведомяване на компетентните органи, отправили молбата за транзит, за възникнали сериозни инциденти по време на транзита на чужденеца.

(2) В рамките на възможностите и при спазване на приложимите международни правила органите на Министерството на вътрешните работи взимат всички необходими мерки за оказване на съдействие от кацането и отварянето на вратите на самолета до отпътуването на чужденеца от Република България, след предварителни консултации с компетентните органи на другата държава — членка на Европейския съюз, отправили молбата за транзит, с изключение на случаите по ал. 1, т. 2.

(3) В случай че осъществяването на транзита се окаже невъзможно и се налага обратното приемане на чужденеца от другата държава — членка на Европейския съюз, чиито компетентни органи са отправили молбата, органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие за това.

(2) Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят информация на компетентните органи на другата държава — членка на Европейския съюз, за разходите по ал. 1.

1. чужденецът е обвинен в извършване на престъпление по българското законодателство или по отношение на него има влязла в сила присъда, която подлежи на изпълнение в Република България;

2. чужденецът представлява заплаха за обществената сигурност и ред, общественото здраве или отношенията на Република България с други държави или международни организации;

3. не е възможен транзит през други държави до държавата — крайна цел на пътуването, или не е възможно приемането на чужденеца в държавата — крайна цел на пътуването;

4. се налага смяна на летище на територията на Република България;

5. съдействието за транзит по въздуха не може да бъде оказано на определената дата по други причини; в тези случаи органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава — членка на Европейския съюз, подали молбата за транзит, за най-близката възможна дата за осъществяване на транзита.

(2) Органите на Министерството на вътрешните работи могат да откажат съдействие за транзит по чл. 47г, в случай че основанията за отказ по ал. 1 бъдат узнати, след като е дадено съгласие за осъществяване на транзита.

(3) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват незабавно компетентните органи на другата държава — членка на Европейския съюз, отправили молбата за транзит, за отказа да бъде осъществен транзита и мотивите за това.

Раздел II.
Административнонаказателни разпоредби

1. е бил експулсиран и влезе в страната;

2. (изм. — ДВ, бр. 26 от 2008 г.) без съответното разрешение или регистрация извършва трудова, търговска и друга дейност;

3. е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване.

(2) (Изм. — ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на физически лица, които са приели на работа чужденци без съответното разрешение или регистрация, а на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 20 000 лв.

(3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени повторно, се налага глоба от 1000 до 10 000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция до 40 000 лева.

(2) На юридическо лице, което извърши нарушението по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

(3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на служител на едноличен търговец или юридическо лице, който извърши или допусне извършването на нарушение по ал. 1 и 2.

(4) Когато нарушенията по ал. 1-3 са извършени повторно, се налага глоба от 500 до 5000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

(2) На юридическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 28, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 2 е извършено повторно, на юридическото лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

1. използва нередовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ;

2. (доп. — ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 82 от 2006 г., доп. — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) изгуби, повреди или унищожи български документ за самоличност, разрешение за пребиваване или документи, издадени от службите за граничен паспортно-визов контрол;

3. като капитан или член на екипаж на плавателен съд не спазва установения граничен и паспортен режим на пристанищата и пристанищните градове;

4. (изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) не изпълни задълженията си по чл. 17, ал. 2 и по чл. 30;

5. (изм. — ДВ, бр. 82 от 2009 г.) дава или приема в залог или преотстъпва български личен документ.

(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 1000 до 6000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 20 000 лева.

1. не изпълни задълженията си по чл. 44, ал. 3;

2. грубо е нарушил установения ред в зоната за граничен контрол на граничен контролно-пропускателен пункт;

3. не спази срока за транзитно преминаване през страната.

(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 200 до 1000 лева.

(2) В маловажни случаи се налага глоба съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи и министърът на труда и социалната политика или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Глава шеста.
ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ НА СЛУЖБИТЕ ЗА АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(2) С цел изпълнение на законово установените функции на службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи се обработват данни относно:

1. визовия контрол на чужди граждани;

2. граничния контрол за преминаванията на чужди граждани;

3. чужденците, търсещи или получили особена закрила на територията на Република България;

4. адресната регистрация на краткосрочно пребиваващи чужденци;

5. наложените административни наказания и мерки за административна принуда на чужденци;

6. придобиването, загубването и възстановяването на българското гражданство.

(3) (Нова — ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г., изм. — ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. — ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Службите за административен контрол на чужденците са длъжни своевременно да предоставят на дирекция «Миграция» цялата информация по ал. 2.

(4) (Предишна ал. 3 — ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г.) Службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи обработват следните данни:

1. имена на кирилица и на латиница, дата на раждане, място на раждане, пол, гражданство;

2. единен граждански номер и/или личен номер на чужденец;

3. постоянен адрес в Република България;

4. настоящ адрес в Република България;

5. документ за задгранично пътуване (вид, серия, номер, дата, място на издаване и срок на валидност);

6. цел на пребиваването в Република България;

7. виза (вид, номер, дата и място на издаване, валидност и срок на пребиваване);

8. основание, на което е разрешено пребиваване в Република България;

9. молби за разрешаване на дългосрочно пребиваване (номер, дата, решение);

10. решения за получаване на особена закрила на територията на Република България (дата и номер);

11. срок на пребиваване в Република България;

12. семейно положение;

13. съпруг (съпруга);

14. деца до 18-годишна възраст;

15. постоянен адрес в страната, чийто гражданин е лицето;

16. указ на Президента на Република България за промяна на гражданството;

17. влизания и излизания във и от Република България;

18. домакин;

19. туристически ваучери;

20. професия и месторабота;

21. наложени мерки за административна принуда;

22. служебни данни;

23. (нова — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) биометрични данни — снимки и 10 пръстови отпечатъка;

24. (предишна т. 23 — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) други данни, посочени в закон.

(5) (Нова — ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Държавна агенция «Национална сигурност» ползва информацията от регистъра по ал. 1 за изпълнение на законовите й функции по ред, определен в съвместна наредба на министъра на вътрешните работи и председателя на агенцията.

1. държавни органи и организации на основата на закон или акт на съдебната власт;

2. български граждани и чужденци — само ако данните се отнасят за тях;

3. български и чуждестранни юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт;

4. служби на други държави — в съответствие с международните договори, по които Република България е страна;

5. ЕСГРАОН.

(2) Българските граждани и чужденците имат право да получават информация, съхранявана във фондовете с данни, отнасящи се до трети лица, само въз основа на закон или с акт на съдебната власт.

(3) (Изм. — ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът за предоставяне на данни от Единния регистър за чужденци може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) (Изм. и доп. — ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция «Национална сигурност» осъществяват взаимодействие с Министерството на правосъдието по отношение на чужденци, които са освободени от местата за лишаване от свобода, и на лица, кандидатстващи за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство.

(2) (Нова — ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Държавна агенция «Национална сигурност» осъществява взаимодействие и обмен на данни с ЕСГРАОН и с общинските администрации във връзка с административното обслужване на постоянно пребиваващи чужденци.

Допълнителни разпоредби

1. «Семейство» са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.

2. «Системно нарушение» е налице тогава, когато в продължение на 2 години чужденецът е извършил повече от две нарушения.

3. (доп. — ДВ, бр. 42 от 2001 г.) «Редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ документ» е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл.

3а. (нова — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) «Разрешение за пребиваване» е всяко разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи в съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.

4. «Експулсиране» е принудително извеждане в кратък срок на чужденец извън границите на страната поради извършени нарушения или поради липса на основания за пребиваване в нея.

4а. (нова — ДВ, бр. 36 от 2009 г.) «Доброволно напускане» е изпълнението на задължението на чужденеца за връщане в срока, определен за тази цел в заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

5. «Служби за административен контрол на чужденците» са нормативно определените държавни органи, които имат правомощия по този закон.

6. (нова — ДВ, бр. 42 от 2001 г.) «Лице от български произход» е лице, на което поне единият възходящ е българин.

7. (нова — ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 29 от 2007 г.) «Извънредни обстоятелства» са стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати.

7а. (нова — ДВ, бр. 63 от 2005 г.) «Европейското икономическо пространство» е икономическа общност, която включва държавите — членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

8. (нова — ДВ, бр. 42 от 2001 г.) «Училище» е общообразователно учебно заведение по смисъла на законодателството на държавата, в която пребивава ученикът.

9. (нова — ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. — ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) «Дейност на свободна практика» е всяка стопанска дейност, с изключение на дейностите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 11, осъществявана в лично качество без ангажимент към работодател.

10. (нова — ДВ, бр. 37 от 2003 г.) «Фактическо извънбрачно съжителство» е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала.

11. (нова — ДВ, бр. 37 от 2003 г.) «Превозвач» е физическо или юридическо лице, което съгласно националното си законодателство има право да извършва превоз по суша, по въздух или по вода с транспортно средство, предназначено за осъществяване на такава дейност.

Преходни и Заключителни разпоредби

————————-

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 11 ноември 1998 г. и на 15 декември 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

§ 38. В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема и министърът на здравеопазването издава нормативните актове по прилагането му.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

§ 6. Параграф 1, § 2, т. 1 и § 4 влизат в сила от 1 януари 2006 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

§ 139. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г.) навсякъде думите «Закона за административното производство» се заменят с «Административнопроцесуалния кодекс».

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 — относно отмяната на глава трета, раздел II «Обжалване по съдебен ред», § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 — 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 — 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 — относно замяната на думата «окръжния» с «административния» и замяната на думите «Софийския градски съд» с «Административния съд — град София», които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в «Държавен вестник».

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

§ 14. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. Навсякъде думите «граничен паспортен контрол» се заменят с «граничен паспортно-визов контрол».

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

§ 40. Този закон въвежда изискванията на Директива 2003/110/ЕО на Съвета за помощ в случаите на транзит за целите на извеждане извън територията на страната по въздух, Директива 2003/109/ЕО на Съвета относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2003/86/ЕО на Съвета за правото на събиране на семейството, Директива 2001/51/ЕО на Съвета за допълнение на разпоредбите на чл. 26 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г., Директива 2001/40/ЕО на Съвета за взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на трети страни.

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

§ 4. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/82/ЕО на Съвета относно задължението на превозвачите да съобщават данни за пътниците и на Директива 2005/71/ЕО на Съвета относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ «НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ»

§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ

§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в «Държавен вестник».

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

§ 68. (Доп. — ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в «Държавен вестник» и § 2 — 10, § 12, т. 1 и 2 — относно ал. 3, § 13 — 22, § 24 — 35, § 36, ал. 1 — 4, § 37 — 51, § 52, т. 1 — 3, т. 4, буква «а», т. 7, буква «е» — относно ал. 10 и 11, т. 8, буква «а», т. 9 и 12 и § 53 — 64, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

§ 16. Този закон въвежда изискванията на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ, L 348/98 от 24 декември 2008 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

§ 17. Висящите административни производства за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби се довършват при условията на този закон.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в «Държавен вестник», с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

§ 100. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в «Държавен вестник» с изключение на § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91, които влизат в сила от деня на обнародването му.

ДИРЕКТИВА 95/46/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 октомври 1995 година относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 93/96/ЕИО от 29 октомври 1993 година относно правото на пребиваване на студентите

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 90/365/ЕИО от 28 юни 1990 година относно правото на пребиваване на наемните работници и на лицата на свободна практика, които са преустановили професионалната си дейност

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 90/364/ЕИО от 28 юни 1990 година относно правото на пребиваване

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 73/148/ЕИО от 21 май 1973 година относно премахването на ограниченията за придвижване и пребиваване на гражданите на държавите-членки в рамките на Общността по отношение на установяването и предоставянето на услуги

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 72/194/ЕИО от 18 май 1972 година за включване на работниците, упражняващи правото да останат на територията на държава-членка, след като са били наети на работа в тази държава, в обхвата на директивата от 25 февруари 1964 г. относно координиране на специалните мерки, свързани с движението и пребиваването на чуждестранни граждани, основани на съображения във връзка с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 68/390/ЕИО от 15 октомври 1968 година относно премахването на ограниченията на движението и пребиваването на територията на Общността на работници от държавите-членки и техните семейства

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 64/221/ЕИО от 25 февруари 1964 година за координиране на специалните мерки относно движението и пребиваването на чуждестранни граждани, основани на съображения във връзка с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве

ДИРЕКТИВА за свободния достъп до квалифицираните професии в областта на ядрената енергетика

РЕГЛАМЕНТ № 1612/68/ЕИО НА СЪВЕТА от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 334/2002 НА СЪВЕТА от 18 февруари 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1683/95 относно определяне на единен формат за визи

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕИО) № 2434/92 от 27 юли 1992 година за изменение и допълнение на Част ІІ от Регламент (ЕИО) № 1612/68 относно свободата на движение на работници в рамките на Общността

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (EC) No 2317/95 от 25 септември 1995 година, определящ третите страни, чиито граждани трябва да притежават визи при преминаване на външните граници на страните-членки

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1683/95 НА СЪВЕТА от 29 май 1995 година относно определяне на единен формат за визи

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1251/70 НА КОМИСИЯТА от 29 юни 1970 година относно правото на работници да останат на територията на държава-членка след като са били заети в същата държава

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 3 декември 1998 година относно общи правила за попълване на единен образец на разрешение за пребиваване

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 16 декември 1996 година относно наблюдението на прилагането на актове, приети от Съвета относно незаконната имиграция, реадмисия, незаконната заетост на граждани на трети страни и сътрудничество при изпълнението на заповеди за експулсиране

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 8 юни 1988 година относно установяване на предварителна процедура за съобщаване и консултации по миграционните политики по отношение на страни, които не са членки

РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ от 27 юни 1996 година относно принципите за издаване на шенгенски визи в съответствие с член 30, параграф 1, буква а) от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген

РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ от 15 декември 1997 година относно изпълнението на Съвместното действие, отнасящо се до единен формат за разрешения за постоянно пребиваване (SCH/Com-ex (97)34 rev.)

РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ от 14 декември 1993 година относно общите принципи за анулиране, отменяне или съкращаване на срока на валидност на единните визи (SCH/Com-ex (93)24)

РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ от 16 декември 1998 година за въвеждане на единен документ като доказателство за покана, издръжка и подслон (SCH/Com-ex (98) 57)

РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ от 21 ноември 1994 година за въвеждане на единни входни и изходни гранични печати (SCH/Com-ex (94)16 rev.)

РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ от 14 декември 1993 година относно продължаването на единната виза (SCH/Com) ex (93) 21)

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 27 май 1999 година за подобряване на обмена на информация за борба срещу подправени пътни документи

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ от 3 декември 1998 година прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейски съюз относно създаването на Европейска система за архивиране на изображения (FADO)

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ от 16 декември 1996 година прието от Съвета въз основа на член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно уеднаквен формуляр за разрешение за пребиваване

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ от 4 март 1996 година прието от Съвета въз основа на член К.3 от Договора за Европейския съюз относно режима на транзитно преминаване през летищата