Дополнения к закону об иностранцах в Республике Болгария, вступившие в силу 8 марта 2013г.

Новый закон

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, приет от ХLI Народно събрание на 26 февруари 2013 г.

Издаден в София на 28 февруари 2013 г.

Президент на републиката: Росен Плевнелиев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието:

за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г. и бр. 16 от 2013 г.)

§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 4 думите „които са били изцяло на тяхна издръжка в държавата по произход или в държавата на обичайното им пребиваване и“ се заличават и накрая се добавя „или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка“.

2. В ал. 6:

а) в текста преди т. 1 думата „жилище“ се заменя с „домакинство“;

б) в т. 5 съюзът „и“ се заменя с „или“.

§ 2. Член 7 се изменя така:

„Чл. 7. Условията и редът за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България се определят със специален закон.“

§ 3. В чл. 9в, ал. 3 се създава изречение второ: „Условията и редът за съгласуване на националната позиция на Република България относно признаване или непризнаване на документи за пътуване се определят с акт на Министерския съвет.“

§ 4. В чл. 9г се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи се извършват от дипломатическите и консулските представителства на Рeпублика България в чужбина и от органите за граничен контрол, а анулирането и отмяната – и от органите за административен контрол на чужденците.“

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Издаването, отказите за издаване, анулирането и отмяната на визи за летищен транзит, за краткосрочно пребиваване или визи, издавани от органите за граничен контрол, се извършват съгласно условията и реда, определени с Регламент (ЕО) № 810/2009 на Eвропейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ, L 243/1 от 15 септември 2009 г.).“

3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.

4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“.

§ 5. Член 9е се изменя така:

„Чл. 9е. (1) Условията и редът за издаване, отказ за издаване, анулирането и отмяната на визи и за определяне на визовия режим се определят с акт на Министерския съвет.

(2) Условията и редът за съгласуване на заявленията за издаване на визи се определят с инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.“

§ 6. В чл. 9ж се създава ал. 6:

„(6) Правилата за работа с националната визова информационна система се определят с инструкция на министъра на външните работи.“

§ 7. В чл. 9з, ал. 1 думите „консулската служба“ се заменят с „дипломатическото или консулското представителство“.

§ 8. В чл. 10, ал. 1 се създава т. 24:

„24. са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната преди изтичането на визата, за която кандидатства.“

§ 9. В чл. 19, ал. 1, т. 5 след думите „целта на пътуването“ се добавя „и условията на планираното пребиваване“.

§ 10. В чл. 20а, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „по въздух до“ се добавя „и от“.

§ 11. В чл. 22 ал. 2 и 3 се отменят.

§ 12. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 1 думите „до 90 дни“ се заменят с „до три месеца в рамките на всеки 6-месечен период“, след думата „срокът“ се добавя „на краткосрочно пребиваване въз основа на издадена виза“ и след думите „хуманитарен характер“ се добавя „или по причини, свързани с извънредни обстоятелства, или по сериозни лични причини“.

2. В ал. 2 след думите „по ал. 1“ се добавя „т.1, 2 и 4“.

3. Създават се ал. 3 и 4:

„(3) Чужденците – служители в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация, акредитирана в Република България, които се ползват с дипломатически или консулски имунитет, пребивават на територията на Република България с разрешение за пребиваване, което се издава от Министерството на външните работи по реда на чл. 59, ал. 5 от Закона за българските лични документи. По същия ред се издава и разрешение за пребиваване на деца от 14- до 21-годишна възраст, а за деца до 14-годишна възраст се издава разрешение за пребиваване с положен визов стикер.

(4) При необходимост от продължаване срока на документите и визовия стикер по ал. 3 Министерството на външните работи издава нов документ със срок на валидност до края на задграничния мандат на служителя или издава нов визов стикер със срок на валидност, който не надвишава разрешения престой на родителя.“

§ 13. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 5 думите „или са сключили брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец“ се заличават;

б) в т. 10 думите „пенсионно осигурени“ се заменят с „получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава“;

в) в т. 13 след думата „продължително“ се добавя „или постоянно“;

г) в т. 14 думите „на основание чл. 22, ал. 3“ се заменят с „на основание чл. 23, ал. 3“.

2. В ал. 2 думите „се прибягва“ се заменят с „прибягват“, а след думите „месечна заплата“ се поставя запетая и се добавя „минималната стипендия“.

3. Създават се ал. 5 – 7:

„(5) При прекратяване на брака на членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец може еднократно да бъде издадено самостоятелно разрешение за продължително пребиваване. В случаите на развод самостоятелно разрешение за продължително пребиваване може да бъде издадено, ако бракът е продължил не по-малко от две години на територията на страната.

(6) При условията на ал. 5 самостоятелно разрешение за продължително пребиваване може да бъде издадено и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3.

(7) При наличието на извънредни обстоятелства на членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3 се издава еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване.“

§ 14. В чл. 24г се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „чл. 22, ал. 3“ се заменят с „чл. 23, ал. 3“.

2. Създават се нови ал. 4 – 7:

„(4) Статут на дългосрочно пребиваване може да се предостави и на чужденец, който се ползва от международна закрила.

(5) По отношение на чужденците с предоставена международна закрила при изчисляване периода на пребиваване по ал. 1 се включва и половината от срока на пребиваване, считано от датата на подаване на заявление за предоставяне на международна закрила до датата на издаване на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи или целият срок на пребиваване между посочените дати, ако той е повече от 18 месеца.

(6) Притежаването на разрешение за пребиваване в друга държава членка на основание предоставена закрила, различна от международна закрила, или наличието на висящо производство за издаване на такова разрешение не е основание за предоставяне статут на дългосрочно пребиваване.

(7) Наличието на висящо производство за предоставяне на международна закрила не е основание за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване.“

3. Досегашните ал. 4, 5, 6, 7 и 8 стават съответно ал. 8, 9, 10, 11 и 12.

§ 15. В чл. 24д се създава ал. 3:

„(3) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз чужденец с предоставена международна закрила в полето „забележка“ се отбелязва международната закрила, предоставена от Република България, и се посочва датата на предоставянето й.“

§ 16. В чл. 25, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 4 след думата „издръжка“ се добавя „и са пребивавали законно и непрекъснато за срок три години на територията на страната“, а запетаята и думите „а в случаите на припознаване или осиновяване – след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването“ се заличават.

2. Създава се нова т. 5:

„5. които са пребивавали законно и непрекъснато на територията на страната за срок 5 години и за този период не са отсъствали повече от 30 месеца.“

§ 17. В чл. 27 ал. 1 се отменя.

§ 18. В чл. 33з се създават ал. 4 – 9:

„(4) Чужденец, притежаващ разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз в първата държава членка на основание предоставена от тази държава членка международна закрила, която не е отнета, може да бъде експулсиран и преди да е получил право на дългосрочно пребиваване в Република България, ако има основания да се смята, че представлява сериозна заплаха за националната сигурност, или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред.

(5) При налагане на експулсиране на чужденец, получил разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиващ на основание предоставена международна закрила в друга държава – членка на Европейския съюз, компетентният орган по чл. 44, ал. 1 чрез органите на Държавната агенция за бежанците отправя запитване до тази държава членка за потвърждаване наличието на статут на международна закрила.

(6) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България в едномесечен срок от постъпване на запитването.

(7) При потвърждаване статута на международна закрила чужденецът по ал. 5 и членовете на неговото семейство се връщат незабавно в държавата членка, предоставила международната закрила.

(8) Чужденец, чието присъствие в страната представлява сериозна заплаха за националната сигурност или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред, може да бъде експулсиран в държава, различна от държавата членка, предоставила статута на международна закрила, при спазване изискването на чл. 44а, ал. 1.

(9) Република България незабавно приема обратно чужденец, на когото е предоставила международна закрила, както и членовете на неговото семейство, когато от друга държава – членка на Европейския съюз, е прието решение за експулсиране.“

§ 19. В чл. 33и се създават ал. 3 – 8:

„(3) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз на чужденец с предоставена международна закрила в първата държава членка, в полето „забележка“ се отбелязва международната закрила, предоставена от съответната държава – членка на Европейския съюз, и се посочва датата на предоставянето й.

(4) Отбелязването по ал. 3 се извършва от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи след консултации, проведени от Държавната агенция за бежанците с първата държава членка, при които е потвърдено, че предоставеният статут на международна закрила не е отнет с влязло в сила решение.

(5) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставен статут на международна закрила от Република България като първа държава членка в едномесечен срок от постъпване на запитването.

(6) При предоставяне на международна закрила от Република България, преди на чужденеца да е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за бежанците уведомява държавата членка, която е издала такова разрешение, за извършване на отбелязване в съответствие с чл. 24д, ал. 3.

(7) При прехвърляне на отговорността за международна закрила към Република България по отношение на чужденец, на когото е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, отбелязването по ал. 3 се изменя съгласно чл. 24д, ал. 3 в срок до три месеца от издаването на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи.

(8) Промяна в полето „забележка“ на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз, издадено от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, се извършва въз основа на уведомление от държава членка, че тя е поела отговорността за международна закрила на чужденеца и преди да е издала такова разрешение. Измененото разрешение се издава в срок до три месеца от получаване на уведомлението.“

§ 20. В чл. 39а се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 4 думите „в Република България“ се заменят с „на територията на държавите – членки на Европейския съюз“.

2. Създава се ал. 2:

„(2) При изпълнението на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се осъществява наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации.“

§ 21. В чл. 39б, ал. 1 се правят следните изменения:

1. Думите „т. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1, т. 1 и 2“.

2. Думите „напусне доброволно страната“ се заменят с „изпълни доброволно задължението за връщане“.

§ 22. В чл. 40, ал. 1, т. 5 накрая се добавя „както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16“.

§ 23. В чл. 42 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Експулсиране на чужденец се налага, когато:

1. неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред;

2. са налице основания по чл. 10, ал. 1, т. 1 – 4.“

2. В ал. 2 думите „влизане в Република България“ се заменят с „влизане на територията на държавите – членки на Европейския съюз“.

3. В ал. 4 се създава изречение второ: „Експулсирането не може да се основава на икономически съображения.“

§ 24. В чл. 42з се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „в Република България“ се заменят с „на територията на държавите – членки на Европейския съюз“.

2. В ал. 3 думите „в Република България“ се заменят с „на територията на държавите – членки на Европейския съюз“.

§ 25. В чл. 43, ал. 1 т. 2 и 3 се отменят.

§ 26. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 4, т. 2 думите „в Република България“ се заменят с „на територията на държавите – членки на Европейския съюз“.

2. В ал. 5 думата „ежедневно“ се заменя с „ежеседмично“ и думите „до отпадането на пречките“ се заменят с „освен ако пречките за изпълнението на принудителното отвеждане или експулсиране са отпаднали и са насрочени мерки за предстоящото му извеждане“.

3. В ал. 6 думите „т. 2 и 3“ се заменят с „ал. 1, т. 2 и 3“.

4. В ал. 9, изречение първо думите „и непридружените“ се заличават и се създават изречения трето и четвърто: „Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция „Социално подпомагане“, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.“

§ 27. В чл. 44а се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 – 4:

„(2) Когато обстоятелствата по ал. 1 са установени с влязъл в сила съдебен акт, на чужденеца се издава и връчва заповед от органа, издал заповедта за експулсиране, в която изрично се посочва забраната за експулсиране и държавата, в която чужденецът не следва да бъде експулсиран. Заповедта не подлежи на обжалване.

(3) Чужденецът се задължава да се явява веднъж седмично в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване.

(4) В случай че след една година от издаването на заповедта по ал. 2 експулсирането в трета сигурна страна не е осъществено, на чужденеца се разрешава временен достъп до пазара на труда при условията и по реда на наредбата по чл. 74, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта – до осъществяване на експулсирането.“

§ 28. В чл. 46, ал. 2, т. 2 думите „в Република България“ се заменят с „на територията на държавите – членки на Европейския съюз“.

§ 29. В чл. 46а, ал. 1 думите „в 7-дневен срок“ се заменят с „в 14-дневен срок“.

§ 30. Създава се чл. 49а:

„Чл. 49а. (1) Капитан на плавателен съд, който до пристигането си на пристанище на територията на страната не обяви пред органите за граничен контрол за присъствието на пътници без билет на борда на плавателния съд, се наказва с глоба от 3000 до 6000 лв.

(2) Капитан на плавателен съд, корабопритежател или корабен агент, който допусне слизането на територията на страната на чужденци, които не притежават изискуемите документи по чл. 8, се наказва с глоба от 6000 до 10 000 лв. за всяко допуснато лице.“

§ 31. В чл. 50, ал. 1, т. 3 думата „срока“ се заменя с „условията“.

§ 32. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 4 се изменя така:

„4. „Връщане“ е действие при доброволно или принудително изпълнение на задължение за връщане на чужденеца в неговата страна на произход или страна на транзитно преминаване в съответствие със споразумение на Европейския съюз с трета страна или с двустранни споразумения за обратно приемане, или с други договорености, или в трета страна, в която чужденецът доброволно решава да се върне и в която ще бъде приет.“

2. В т. 4в думите „т. 2 и 3“ се заменят с „ал. 1, т. 2 и 3“ и се създава изречение второ: „Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други.“

3. Създават се т. 13 и 14:

„13. „Международна закрила“ е статутът на бежанец и хуманитарният статут, така както те са определени съответно в чл. 8 и чл. 9, ал. 1 – 7 от Закона за убежището и бежанците.

14. „Основателни съмнения“ по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 24 са съмнения относно риска от незаконна миграция, когато от проведеното интервю и от представените документи се установи, че кандидатът използва цели на пътуването като предлог за незаконно установяване на територията на Република България, или когато има противоречие между направените изявления и намерението му да напусне страната преди изтичане срока на визата, за която кандидатства.“

§ 33. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/51/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета за разширяване на обхвата й до лица, ползващи се от международна закрила (OB, L 132/1 от 19 май 2011 г.).

§ 34. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г., Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г. и бр. 21, 42 и 75 от 2012 г.) в чл. 59, ал. 2, т. 1а се създават изречения трето и четвърто: „В разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС чужденец на основание предоставена международна закрила от Република България в полето „забележка“ се отбелязва: „Международна закрила, предоставена от Република България на …..(дата).“ В разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС чужденец с предоставена международна закрила от друга държава – членка на ЕС, в полето „забележка“ се отбелязва: „Международна закрила, предоставена от ………. (държава членка) на ….. (дата).“

§ 35. Параграф 4, т. 2, 3 и 4, § 20, т. 1, § 23, т. 2, § 24, § 26, т. 1 и § 28 се прилагат след влизането в сила на решението на Съвета на Европейския съюз за пълното прилагане на разпоредбите на Шенгенското законодателство в Република България.

§ 36. Параграф 12, т. 2, § 14, т. 2 и 3, § 15, 18, 19, § 27, т. 2 относно чл. 44а, ал. 4, § 32, т. 3 относно § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби и § 34 влизат в сила от 1 май 2013 г.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 26 февруари 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цецка Цачева